Индианецът олимпийски шампион, който просто искаше да се прибере вкъщи
Една заран през ноември 1906 година младеж от племето Хопи във обособената околност Секънд Меса в резервата в Аризона се разсънва пред някакъв пандемониум – офицер от американската войска привиква селяните и им споделя, че държавното управление е достигнало границата на своето самообладание. В продължение на две десетилетия племето отхвърля да изпраща децата си в държавни интернати съгласно указанията; в този момент, по военна насила, всяко дете от Хопи ще започне да посещава такова заведение. Войниците събират дребните, до момента в който майките им ридаеха, бебетата плачеха, а бащите се зарекоха да се изправят против армията. Но невъоръжените Хопи не можеха да се оправят с войниците и младите им бяха взети.
Член на племето Хопи
Тсокахови Теуанима, младеж, висок 160 сантиметра и с тегло 50 кг, е разказан от един боец като „ слаб, малък и благосклонен “. Теуанима и 10 други младежи са заключени с белезници и отведени на 30 километра на изток до каньона Киймс, споделя Лий Ломаестева, племенник на Теуанима. Там младежите са оковани и принудени да изградят път. В средата на януари 1907 година бойците откарват пандизчиите на 170 километра на изток до Форт Уингейт, Ню Мексико, където се качват на трен и към пет дни по-късно те идват в индианското индустриално училище Карлайл в Пенсилвания, на към 3000 километра от у дома.
При записването му в Карлайл длъжностните лица отрязват плътната му дълга коса, изгарят облеклата му и му дават американска военна униформа. Армейски сержант му дава и ново име – Луис. Забраняват му да приказва на родния си език или да практикува религията си, а най-после Теуанима е отведен в казармата в Карлайл, където се среща с 1000 възпитаници от десетки други племена. Тъй като приказват разнообразни езици, те не могат да поддържат връзка между тях, като множеството деца и не схващат възрастните бели, които приказват британски. В резултат на това доста младежи не могат да следват напътствията – за което учебните чиновници ги санкционират без вечеря, с спомагателна работа или с бой.
Към април Теванима се връща в общежитието на учебното заведение, където се пробва се да облекчи сърдечните си болки с тичане. „ Ако сте мъж от хопи, от вас се очакваше да бягате “, споделя племенникът му Бен Нувамса. В детството си, до момента в който живее na 1700 metra над морското ниво, Теуанима и приятелите му прекарват горещите летни дни, бягайки на 110 километра до Уинслоу, Аризона, единствено с цел да следят влаковете. След което те бягат обратно у дома. Бягането за тях също е и духовна процедура. В някои церемонии млади мъже бягат до далечни места в пустинята, с цел да намерят извори. Те пълнят кратуните си с вода и хукват към къщи, където водата се благославя от старейшините и се излива на полетата, символизирайки благоденствие освен за Хопи, само че и за цялото човечество.
В Карлайл учениците тичаха за популярност. Теуанима, на негоден британски, попита треньора на пистата и именития футболен инструктор Глен „ Поп “ Уорнър дали може да се причисли къm тренировките по тичане. Уорнър погледна дребното хлапе и сподели, че не е за състезател, само че Теуанима упорства: „ Аз тичам бързо, добре. Всички Хопи тичат бързо и добре. “ След като мери времето му, Уорнър вижда, че Теуанима в действителност е бърз – и има удивителен заключителен спринт. Индианецът бързо си построява име, изключително в надпревари на разстояние, побеждавайки много по-добре подготвени бегачи от колежа Лафайет и други учебни заведения.
Година по-късно Теуанима е определен преди доста ветерани бегачи, да показва Съединените щати на летните олимпийски игри през 1908 година в Лондон. Един от съотборниците му споделя на лондонските вестници по какъв начин може да тича по-бързо „ от гръмотевица “. Британската преса ще се убеди сама в това.
Дорандо Пиетри финишира маратона
Състезателният ден за олимпийския маратон, 24 юли 1908 година, е парещ – 25 градуса – и мокър. Теуанима се причислява към 54 маратонци на стартовата линия покрай замъка Уиндзор. Първия километър-два той тича в задната част на групата, написа Матю Сакиеста Гилбърт, професор и началник на американски индийски проучвания в университета в Аризона. Много мъже отпадат от надпреварата от жега и безсилие. До 20-ия километър Теуанима е в средата на групата. Но към 21-ия километър, момчето стартира да страда от болки в краката и е комплициран какво му приказва неговият англоговорящ треньор (който кара колело до него). Теуанима влиза на новия олимпийски стадион в Шепардс Буш под плача на овации. Той приключва на девето място.
Момчето продължава да се състезава. През 1909 година, в игрите на Pastime Athletic Club в Медисън Скуеър Гардън, той зашеметява света на спорта с победа със спринт на финала в бягането на закрито от 10 благи. Месец по-късно печели съревнование от 20 благи в Ню Орлиънс. През май 1911 г. Теуанима печели маратона в Ню Йорк от 12 благи. Феновете го назовават „ Бързият червен човек “.
През 1912 година Теуанима и различен студент от Карлайл, Джим Торп, се състезават на летните олимпийски игри в Стокхолм. Торп, член на Sac and Fox Nation, печели златни медали в надпреварите по петобой и десетобой. Все още болен от трансатлантическото пътешестване, Теуанима бяга на 10 000 метра за необикновено време 32:06,6, макар че губи от Ханес Кьолехмайнен от Финландия. И въпреки всичко Теуанима събира сребърния орден и слага американски връх на събитието – композиция, която няма да се повтори в продължение на 52 години, до Олимпийските игри през 1964 година в Токио.
В Стокхолм Теуанима „ прави забележителна демонстрация на неотстъпчивост и непримиримост “, изумява се Джеймс Е. Съливан, секретар на Американския олимпийски комитет. „ След Стокхолм Теуанима става звезда “, споделя Гилбърт. И въпреки всичко на фотосите от събитието се вижда едни неусмихнат мъж на към 24 години. Ще му бъде ли разрешено да се прибере в този момент?
Теуанима и Троп (вдясно)
Първо, той и Торп би трябвало да се върнат в учебно заведение. „ Те получиха фантастично посрещане от жителите на Карлайл, с церемониал и фойерверки “, споделя Нувамса. Училищния надзорник и други висши чиновници в учебното заведение изнасят речи, хвалейки двамата спортисти; Торп се обръща към тълпата, като сподели, че е признателен за „ прелестното преживяване “. След него Теуанима се изправя, споделя: „ Аз също “ и седна. Той просто искаше да се прибере.
Накрая, след съвсем шест години на практика в плен, му е разрешено да напусне Карлайл. През септември 1912 година той влиза в селото си във Секънд Меса и скоро към този момент обработваше за царевичните ниви, пасеше овце и участваше в обичайни церемонии. Теуанима се дами за жена от Хопи на име Бланш и дружно имат бебе Роуз, единственото им дете. Но Роуз, сходно на татко си, е изпратена в индиански интернат. В последна сметка тя се разболява и се връща вкъщи някъде през 20-те години на предишния век, където почива от недиагностицирано заболяване.
Теуанима в никакъв случай повече не тича, с изключение на по религиозни мотиви. Той отхвърля да приказва британски и не дава изявленията, макар че е издирван.
